Бумът на музеите в Китай, второ място
Нико Уанг, мъж на към 30 години с дебели черни очила, има личен маркетингов бизнес. Това му дава гъвкавостта да посещава музеи през седмицата – съществена дарба за културните лешояди в Китай. Големите му музеи са станали прекомерно пренаселени за посещаване през уикендите и празниците. Наскоро в четвъртък сутринта в нов клон на провинциалния музей Zhejiang в Hangzhou той уточни дигитален знак, показващ, че в този миг в музея има единствено 400 души, много под потенциала. „ Какво наслаждение! “ сподели господин Уанг. Резервирането на входове за най-популярните музеи в Китай, въздъхна той, в този момент е съвсем толкоз мъчно, колкото закупуването тук-там във влака по време на годишната навалица за Лунната Нова година. Трябва да влезете в приложенията на музеите с бързо натискане на пръст, незабавно щом билетите станат налични.
Преди десетилетие „ музейният взрив “ в Китай беше термин за пренебрежение. В стремглавото си гонене на напредък и модерност чиновниците в цялата страна бяха финансирали грандиозни нови музеи. Много седяха празни. Днес Китай още веднъж е в плен на музеен взрив. Но този път това значи нещо друго: голямо нарастване на посетителите и огромен скок в качеството на изложбите, изключително на антични великолепия.
През 2007 година Китай имаше към 1700 музея, привличащи към 250 милиона визити годишно. Оттогава броят им се е нараснал повече от четири пъти до 7000, до момента в който годишните визити са се нараснали съвсем шест пъти до 1,5 милиарда. Някои музеи са цялостни. Най-известните удължават работното си време до вечерта по време на публични празници. Изложба за античен Египет в Шанхай предишното лято притегли толкоз доста хора, че музеят я остави отворена 168 следващи часа през последната седмица. Нов скандал към обвиняванията, че някогашен шеф на музея в Нанкин е откраднал шедьовър на Мин – и може би повече – през 90-те години демонстрира, че музеите са в очите на обществеността като пазители на китайското културно завещание. (Той отхвърля да е направил нарушаване.)
За страната натискането на музея има мощен идеологически детайл. Това е най-ясно в изложбите, възхваляващи величието на Комунистическата партия (никоя не се концентрира върху нейните гафове, схваща се). И въпреки всичко те постоянно провокират приглушен възторг у посетителите. Лесно е да се доближите до изложбите на знамето на партията в Националния музей в Пекин. За съпоставяне, би трябвало да се чака един час в същия музей, с цел да се види инкрустираната със сапфири и рубини корона, носена от императрица Мин преди четири века.
Малко по-фино, изложбите за предмодерен Китай също имат политическа стратегия, представяйки обединени разкази, които сплитат разнообразни райони и нации в съразмерен гоблен, чиято кулминационна точка е в настояще. Един още един клиент е Си Дзинпин. През 2012 година, малко откакто пое властта, той употребява галерия за революционните корени на партията като декор за първата си тирада за „ китайската фантазия “ за подмладяване на нацията. Оттогава той е посетил повече от 100 културни и исторически обекта и постоянно демонстрира един или два на посещаващи задгранични водачи – отражение на неговата горделивост, само че също и обръщение за тежестта на 5000-годишната история на Китай.
Въпреки това, да се спрем на политика би означавало да пропуснем по-голямата наклонност. Хората са свободни да избират по какъв начин да прекарват свободното си време в Китай. Показателен е фактът, че те избират да посещават музеи във все по-голям брой. Патриотизмът е част от него. „ След възхода на китайската стопанска система доста хора естествено желаеха да научат повече за личната си история и просвета “, споделя Джинг Джонгуей, професор по археология в университета Zhejiang, който също е хазаин на отличен музей.
Нещо повече, цената е подобаваща. От 2008 година Китай направи множеството от публичните си музеи безвъзмездни. С поддръжката на господин Си те могат да разчитат на устойчиво финансиране. Китайските частни художествени музеи, назад, са в по-зле. Загубиха благодетели. И зареждат. Това е мъчно да се продаде в една забавяща се стопанска система – изключително когато публичните музеи са толкоз положителни.
Историческите музеи на Китай преди представяха мрачни изложения на прашни артефакти в едва осветени кутии. Сега посетителите се третират с авангардни изложения. При последните пътувания вашият сътрудник ревизира дузина. В Пекин 3D отпечатъци образуват пълномащабни копия на стени на будистки пещери от далечния запад на Китай. В Hangzhou очилата с добавена действителност вдъхват живот на античните улични подиуми. В Чънду гигантско видео, сходно на холограма, демонстрира по какъв начин археолозите отлепват почвата, с цел да разкрият реликви във всеки слой.
Продължавайте да копаете
С това е обвързвана вълна от открития, които са генерирали удивително ново наличие за музеите в Китай. Известно е, че националистите реалокираха най-хубавите имперски сбирки на страната в Тайван, когато избягаха там от континента през 1949 година Но те също оставиха безчет съкровища подземен. Съвременната археология преди малко е почнала в Китай през 20-те години на предишния век и по-късно е върната обратно от войната и революцията. Само през последните четири десетилетия археолозите работят интензивно и непрестанно в цялата страна. Това разреши огромни разкопки, от чудесата от бронзовата ера на Sanxingdui в Съчуан до 5000-годишното населено място Liangzhu в Zhejiang и пирамидата Shimao в Shaanxi. Всяко от тях - и доста други - в този момент има собствен личен музей. Някои демонстрират артефакти съвсем незабавно щом бъдат изровени. „ Всеки желае да види какво е настоящо “, споделя господин Джинг.
Тези открития предизвикат увлекателни диспути за историята. Традиционният мироглед за равнините покрай Жълтата река е липсващ като единствен източник на китайската цивилизация. Въпросът в този момент измежду историците и други е доколко другите райони са се развили без значение. Предпочитаният роман на Комунистическата партия е, че централно въздействие, същността на актуалния Китай, минава през всички тях. С толкоз доста скъпи предмети, изложени и от ден на ден изникващи от земята от самото начало, посетителите на китайските музеи могат да създадат свои лични изводи.
Абонатите на The Economist могат да се запишат за нашия бюлетин Opinion, който събира най-хубавото от нашите водачи, колони, есета на посетители и преписка на читатели.
